В България институционализирането на Кирило-Методиевата традиция като планирана и целенасочена държавна политика започва с честването на 1000-годишнината от смъртта на Методий през 1885 година. Това каза доц. д-р Десислава Найденова в своя доклад „Кирил и Методий. Образи, памет, идентичност“ по време на международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“.

По думите й по това време българската държава се стреми да отстоява мястото си на център на тържествата. Дружеството „Славянска беседа“, заедно с представители на столични учители, на столичното училищно настоятелство, първи излизат с предложение, в което настояват България като център, в който се заражда и се разпространява Кирило-Методиевото дело, да бъде домакин на общославянски събор по случай юбилея. В кратък срок Народното събрание гласува 180

Младите хора много често мислят на английски език вместо на български, каза проф. днк Мария Шнитер по време на Международния форум за кирилицата "Азбука, език, идентичност", който се проведе днес в Пловдив.

"За съжаление при моите студенти аз все по-често виждам как сякаш българският им език минава през английски. Те много често мислят изреченията си на английски и подреждат думите по някакъв особен небългарски начин. Според мен да усвоиш на добро ниво собствения си майчин език е първото условие, за да усвоиш всичко останало", каза проф. днк Шнитер.

"Нaчинът, по който човек вижда българския език отвън ми стана по-видим, когато преподавах български език и култура във Виенския университет. Трябваше да преподавам разговорен български на мои студенти. Част от тях бяха деца от смесени бракове, друга част бяха първо поколение мигранти, а имаше и австрийци, които за първи пъ

Писателят Салман Рушди е сред претендентите за водещата награда за нехудожествена литература „Бейли Гифорд“ във Великобритания, предаде Асошиейтед прес. 

Мемоарите му „Нож: Медитации след опит за убийство“ (Knife: Meditations After an Attempted Murder) е сред 12-те книги в дългия списък за приза. Победителят ще получи и 50 000 британски лири (66 000 щатски долара). 

Писателят, който е на 77 години, разказва в книгата си как е нападнат през 2022 година в САЩ, докато се готви да изнесе лекция пред публика. Рушди е намушкан няколко пъти и ослепява с едното око. За нападението пред съда предстои са бъде изправен Хади Матар, американски мюсюлманин от Ню Джърси.  

Журито на наградата „Бейли Гифорд“ определя книгата като „брутална, честна и най-вече забавна“, отбелязва Асошиейтед прес.

През 1981 г.

Много е важно Европа да е полифония, в това е нейното богатство и България носи своя принос за това. Това заяви доц. д-р Марко Скарпа, който взе участие в международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“. Двудневната конференция е по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова.

Според Марко Скарпа не трябва да се редуцира богатството на езиците, както например да се говори само на английски език, а трябва да се използва разнообразието от езици. По думите му обогатяването в културите се крие в това разнообразие.

По време на форума Марко Скарпа представи доклада на тема „Книжнината и културният разцвет във Второто Българско царство“. Италианският славист разказа, че първо е научил руски език и сърбо-хърватски език. По-късно, започвайки да се занимава с ръкописи, се появява нуждата да изучава и български език. Последвала е и работа в Бъл

Странното и парадоксалното е, че аз, който се смятам за човек на съгласието, на любовта и хармонията между хората, прекарах живота си в непрекъснати дискусии и вражди. Един бог знае защо това е така, но е факт… Това казва писателят, критик и общественик Тончо Жечев в интервю през 1986 г. Днес се навършват 95 години от рождението му.

ОТ ДИВДЯДОВО ДО АКАДЕМИЯТА В МОСКВА

Тончо Жечев е роден на 6 юли 1929 г. в Дивдядово (днес квартал на Шумен). През 1947 г. завършва гимназия в Шумен, а през 1954 г. – право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1959 – 1962 г. е аспирант в Академията за обществени науки в Москва. От 1963 г. е научен сътрудник в Института за литература при БАН, а в периода 1974 – 1982 г. и негов директор. От 1977 г. е доктор на филологическите науки. В периода 1985 – 1990 г. е професор по „История на новата българска литература